Тя е права......каквото и решение да взема,ще съжалявам....и няма да мога да си простя никога.........просто не зная какво да правя....може ли и  трябва ли да участвам в такъв експеримент,и то когато се касае за чужд,човешки живот?!??

Боже мой,направо ще врътна.....не мога да си намеря място нито денем,нито нощем.
А какви кошмари само сънувам....и какво иска да ми каже тя,моята майка?!??
Не,не мога да го превръщам в някакво си опитно зайче....а той,милият,е съгласен на всичко.боже мой,просто не зная какво да правя в случая .

Просто не зная.

аз няма да дойда утре там....просто защото не ти вярвам вече,и защото,защото.....не съм ти казвала много неща,които се случиха там....няма да се унижавам повече в никакъв случай....
самоуважението ми е най-важно....

просто виждам,чувствам как обстановката се пренапряга,когато сме там....а това ми причинява само болка....а не мога да понасям повече болка.
Стига толкова садомазохизъм.

Ако беше толкова наистина загрижен,то поне веднъж щеше да ми звъннеш,и просто да попиташ как сме.
Всичко вече е минало....не мога да забравя онзи ден....30 ноември 2017 година....видях каква борба води със себе си,но....все пак го направи.
Желая само да се издължа....и да забравя.
Нищо повече.
Просто да забравя.

Когато дойде отчаянието, не бива с него да се срива и вътрешният ни свят, не бива да се съмняваме в способностите си. Преживели сме в живота си много повече, отколкото си даваме сметка и въпреки това сме оцелели.

по-скоро прекалено много стресирана от хора и обстоятелства/обективни/ около мен.
Да,съгласна съм,има и такъв вариант както казваше моята баба....
"Това,което е писано да се случи,ще се случи"

Вече започвам да вярвам в какво ли не....и се опитват да ми внемяват даже и чувство на вина.....
колко е лесно да съдим отстрани,без да сме в вътре в самата ситуация.

Не желая моя син да го превръщам в опитно зайче,в лабораторна някаква си мишка....изобщо вече не вярвам на лекарите....вярвам в своята собствена преценка на нещата