За отровата в думите на хората змията може само да завижда.

Каква глупачка съм била....
А може би все още съм?!?

А всичко винаги е било пред очите ми....и не мога да забравя онзи ден с тези тежки думи...все едно са били сън....но са истина....факт....това публично унижение кому беше нужно....и то дълго премисляно и пресметнато....глупачка с глупачка....нося си последствията от всичко това.

Но не мога да преглътна и да забравя обидата....
самоуважението е това,което ще ме изправи отново....
и никога няма вече да бъда същата....
добър урок определено...Господ си знае работата,и кое как да нагласи....
всичко,което се случва,се случва за наше добро....но.....
определено не се чувствам никак добре.

Глупачка...защо позволих това да се случи?
Трябваше да послушам собствения си вътрешен глас...
трябваше да се доверя на моите собствени усещания

и моля,не гласувайте...просто си помислете как едни думи могат да сринат направо нечиий живот.
да го променят до неузнаваемост....защото 100 пъти повторена лъжа накрая приема образа на самата истина.