Просто лицемерието е било по-изтънчено и рафинирано....
нямам нужда от твоето съчувствие под формата на съжаление...
всичко е било про форма....четкане на егото.
Е,благодаря,но нямам нужда от толкова много фалш.
Точната дума е....фалш.
Бъди щастлив от факта,че ти уби онова възторжено и наивно донякъде дете,което
си живееше все още в мен....е,вече го няма....за мое голямо щастие....защото прогледнах...
всъщност виждам нещата такива,каквито са,а не такива каквито би ми се искало.

Остана ....всъщност остана ли нещо?!?
Болезненото усещане,по-скоро факта,че за кой ли път ме предадоха.
Просто поредния урок.
И нищо повече.
За мое щастие....съжалявам само,че не си тръгнах навреме.....защото си бях дала дума,че ще си тръгна,когато втори път плача....над думите ти...
Каква ненормална мазохистка съм....крайно време е да се науча да обичам и да ценя повече себе си...защото....защото така трябва...
Пиша това ,а в гърлото ми,на небцето ми  извира една горчивина с привкус на една осъзната истина.
Просто нещата си дойдоха на мястото....и не преставам да си повтарям....
каква наивна глупачка съм....да вярвам на красиви думи,неподплатени с реални действия.
Е,рано или късно ще се науча да бъда адаптивна....но искам да остана Истинска....неподправена ,без фалш,и без превземки....искам да си остана такава-----
неподправена и най-вече истинска....

А на небцето ми продължава да горчи....остатъчното действие от горчилката,която преглътнах за кой ли път....е,ще го преживеем и това.


Желая ти какво?!?
Никога да не преживяваш това,която преживях аз....аз си зная какво ми е струвало и коствало  това,защото бях стигнала дотам да загубя собственото си самоуважение....
Защо ли пиша всичко това?!
Ами просто ей така....за себе си най-вече...и да,силна съм,просто не мога още да осъзная откъде черпя тази моя сила.
А ти....ти знаеш какъв си ти.
Всеки трябва да върви по своя,собствен път.
Сам....без придружители....поне аз.

че само от качествен приятел може да излезе един качествен предател.
В това отношение блестиш със собствена,неотразена светлина....
а,пожелавам да осъществиш мечтата си...и да попълниш онази празнота,която чувстваш у себе си,но....първо трябва да осъзнаеш каква е....е,аз моята съм я осъзнала.
Тя винаги ме е съпъствала през по-голямата ми част от съзнателния ми живот.
Важното е,че разбрах какво ми липсва.
И се моля на Бог да ми даде именно това..
а за това трябва да съм с отворени сетива.