./..Паметник красив и аз издялках./
важно е..какво правим..
кой ти живее с надежди и..мечти..
язък, мислих те за..смело момиче..
а, ти пак ревеш/публично..

Да,позна,падам си по световната класика.
Чета определено.

написаното подлежи на редакция.
В суров вид е.
И е следствие от нещо прочетено от мен,което силно ме впечатли.

Надеждата е като скитница – ту изчезне в някой голям дъжд, когато капките се сипят една след друга от надвиснал черен облак и ту, като блудница, се завръща малко преди да спре бурята… Така се създава оръжието: да вярваш, че има любов в празните и студени души на хората и да се надяваш, че този път ще си прав.
п.п. За съжаление адекватни грижи за онеправданите от природата могат да се осигурят само в богатите общества.

Надеждата е скитница
добре позната.
Изчезва,пак се появява,
ти я мислиш за умряла,
а тя приела образа
на светла Вяра
пак при теб се връща.
С радост чиста те прегръща.

Да...богатите общества...адекватни и навременни грижи се полагат за всички хора с увреждания.
Но и мисленето им е на друго ниво.Не става въпрос само за материалното изражение под формата на пари.Става въпрос за ОТНОШЕНИЕ.
Такива хора там са внедрени,втъкани в системата.Част от нея.
А тук,тук подобни хора просто са изтласкани встрани...някъде по периферията му.
Е,това е тъжното,болното и жалкото.
Не мислиш ли?!

Голяма част от страданията на хората с увреждания са причинени от предразсъдъци, невежество и страх може би. Не сме се научили да обичаме независимо от недостатъците, заболяването и недъга на човека, застанал срещу нас. Никой не знае каква ще бъде съдбата му! И никой от нас не е застрахован от бедата. Утре може да се събудим и да не видим слънцето или да не можем да се разходим по брега с боси крака! Никога не знаем какво ни вещае изгревът на слънцето. Но можем да покажем на другите, че ги ценим, че са важни за нас.