смятайте това за моя прощален постинг тук...
нещо за сбогуване.

Дамян Дамянов...
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
!

Що за глупости говорите?
Защо ни напускате?
И да ви обиждат, и да ви заплашват,
просто не обръщайте внимание.

Не бива катинари да се слагат,
те хората са си природно зли,
а вие не обръщайте внимание
на злото в чуждите души

Отново чудесно!

Надявам се, да НЕ напуснеш блога!

Надявам се, никой да не напуска блога, вкл. и червената мърша кухел НЕ бих се радвал да го напусне.

Всички сме тук и трябва да се търпим.

Надявам се, вашата крамола с Георги да я решите човешки, без агресия и без да преминавате граница.

Надявам се, общи познати на теб и него да подадат ръка и да ви що-годе разберат помежду ви.

Също така се надявам, той като мъж да ти направи жест!

Та пак казвам - надявам се, да не напускаш блог.бг и убеден съм, не само аз, но и други ще съжалим ако го направиш. Надявам се и Георги да не напуска.

Ако някой от вас ИСКРЕНО подаде ръка към другия с ПОСТИНГ ще бъде впечатляващо за немалко хора, които ще прочетат това.

От друга страна вярно в живота понякога се минават границите и има отношения, които не могат да бъдат поправени, оздравени и възобновени.

С "две думи":

- да си починеш от блога седмица, две или месец е едно, да го напуснеш е друго - не напускай

- второ НЕКА ВАШИ ОБЩИ ПОЗНАТИ ДА ВИ ПОДАДАТ РЪКА, ако желаят разбира се

- НЕ ПРЕМИНАВАЙТЕ ЧОВЕШКИТЕ ГРАНИЦИ, дано се разберете, ако ли не - поне не се дразнете явно

успешно блогване на всички тук,без изключения.

Това е подходящото в случая!

Не те познавам и непоискани съвети не давам, но...в случая с този пост не е такъв.

Не си посипвай главата с пепел и продължи напред, а затова не е необходимо да напускаш блога, щом имаш приятели тук. Помисли си, спокойно!
Надявам се само, това да не е театър, защото тук всичко е възможно, а какво мисля аз е без значение или който и да е. Важното е какво искаш и мислиш ти!

И накрая - "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!" - както е казал народа.
Помисли и успех, каквото и да предприемеш!

Когато човек е наранен реагира импулсивно, емоционално и взема решения за които по-късно може да съжалява.
Като мине време може и да размислиш. И аз съм напускала за известно време, отдъхна си от блога и после се връщам.
И в другите сайтове е така. Тук е като в живота. Има разнообразие от всякакви животинки така че трябва да се приспособяваш. Няма начин.:)
Хубава вечер и много поводи за усмивки ти пожелавам!

стигат, мила моя Амазонке...

Чудесен автор си избрала - и стихотворението, което предлагаш, и онова в коментара на Валеска, са вик на болка от човешката студенина и егоизъм, порив към топлина и човешка съпричастност. Ето и още едно - любимо мое - все по темата:)))

Не си отивай /Дамян Дамянов/

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Поздрави, мила Хлори! С надежда да останеш!

съгласна съм с Мармаладка в коментар 11. :)

В блогспот-а и други места ако се разровиш ще намериш профили от блог.бг. Вече древни но са първи младенци във чата.
Ще са добра компания от миналото. :)

В блогспот-а и други места ако се разровиш ще намериш профили от блог.бг. Вече древни но са първи младенци във чата.
Ще са добра компания от миналото. :)

Разбирам те напълно. Но с това нищо няма да се подобри тук, само дето ще стане още по-сиво, както го определи Уондер преди известно. Неприятните хора в блога няма да се трогнат от напускането ти, само ще се пренасочат. Поздрави, ХЛорис!