Постинг
25.09.2015 14:59 -
Уморени сълзи
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1288 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2015 19:11
Прочетен: 1288 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 26.09.2015 19:11
Една сълза отрони се в здрача,
приседна уморено на клепача,
объркано мълчешe,чудеше се тя
коя посока да поеме
най-трудната,но истинска посока...
посоката на обичащо сърце.
Една сълза отрони се в мрака,
погълна я светкавично сумрака...
А утрото събудено,ококорено мълчеше
свито на кравайче бдеше...
Но под звуците на страдащо сърце
сълзите в миг превърнаха се в две.
Две сестрици,две сълзици
нежно,тихо си мълвяха,
пътьом взаимно се крепяха,
сърцето мое обладаха,
а сърцето,щом ги приюти,
в пазвата си своя скри,
налучка своя верен ритъм
сам-само,и като камертон
удари своя верен,точен тон.
Точен,верен,ясен тон,
пронизан вик,неясен стон,
с името ти той наречен
и на вечността обречен.
приседна уморено на клепача,
объркано мълчешe,чудеше се тя
коя посока да поеме
най-трудната,но истинска посока...
посоката на обичащо сърце.
Една сълза отрони се в мрака,
погълна я светкавично сумрака...
А утрото събудено,ококорено мълчеше
свито на кравайче бдеше...
Но под звуците на страдащо сърце
сълзите в миг превърнаха се в две.
Две сестрици,две сълзици
нежно,тихо си мълвяха,
пътьом взаимно се крепяха,
сърцето мое обладаха,
а сърцето,щом ги приюти,
в пазвата си своя скри,
налучка своя верен ритъм
сам-само,и като камертон
удари своя верен,точен тон.
Точен,верен,ясен тон,
пронизан вик,неясен стон,
с името ти той наречен
и на вечността обречен.
Понякога сълзите са като освежителен дъждец, пречистващи. След дъжда изгява слънце, появява се цветна дъга. Усмихни се:)
цитирайpaciencia написа:
Понякога сълзите са като освежителен дъждец, пречистващи. След дъжда изгява слънце, появява се цветна дъга. Усмихни се:)
Имаш право,нима без дъжд земята ражда?!
Същото е и със сълзите,понякога са като лятна буря,идват ей така,без да ги очакваш,и тъй бързичко си отиват,но имат удивителното свойство,уникално бих казала да ни привеждат във форма...
Те са като щипчицата сол в живота,който му придава вкус,как иначе ще усетим
сладостта му?!
Благодаря ти,че ми гостува!
анонимен написа:
Много силно и чувствено! Усеща се мъката, с която си го писала... Тъжно.
Мъка?!
Не зная,защото аз не съм лирическата героиня в случая...
виж лирическия е жив,реален човек...
Дано си ме разбрал/а какво искам да кажа.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.