Постинг
13.01.2014 22:36 -
Неизпратено писмо
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2898 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2014 15:47
Прочетен: 2898 Коментари: 10 Гласове:
23
Последна промяна: 14.01.2014 15:47
Писах ти писмо...
Дълго,много дълго писмо...
Писмо,в което като в ковчеже с изгубен ключ бяха заключени мислите ми,чувствата ми,страховете ми,очакванията ми...
Писах ти писмо...
Писмо,в което душата ми уморено се подпираше ту на плачещото отчаяние,ту летеше на крилете на надеждата,блъскайки се като обезумяла
между тях,търсеща път в безпътицата на болката...
Писах ти писмо...
Писмо,в което плахо като слънчев лъч протягаше ръка да те
докосне едно наранено сърце,което не се умори да търси синхрон и хармония в хаоса,в който го потопи ти с мълчаливото си присъствие,но всъщност крещящо
отсъствие...
Писах ти писмо...
Писмо,в което като на жертвена клада хвърлих своята гордост,в което съблякох дрехата на миналото,и се забулих с воала на неизвестността,където притаени чакаха своя час
страхът и дързостта,съмненията и вярата...
Писах ти писмо...
Писмо,в което болката притаена,напластена,взривена,се виеше като цигарения дим от догарящата ми цигара...
Болката,която се мяташе и стенеше като обезумяла,защото я бях приковала на стълба на съвестта...
Писах ти писмо...
Не го изпратих...
Писмото бях...АЗ
Дълго,много дълго писмо...
Писмо,в което като в ковчеже с изгубен ключ бяха заключени мислите ми,чувствата ми,страховете ми,очакванията ми...
Писах ти писмо...
Писмо,в което душата ми уморено се подпираше ту на плачещото отчаяние,ту летеше на крилете на надеждата,блъскайки се като обезумяла
между тях,търсеща път в безпътицата на болката...
Писах ти писмо...
Писмо,в което плахо като слънчев лъч протягаше ръка да те
докосне едно наранено сърце,което не се умори да търси синхрон и хармония в хаоса,в който го потопи ти с мълчаливото си присъствие,но всъщност крещящо
отсъствие...
Писах ти писмо...
Писмо,в което като на жертвена клада хвърлих своята гордост,в което съблякох дрехата на миналото,и се забулих с воала на неизвестността,където притаени чакаха своя час
страхът и дързостта,съмненията и вярата...
Писах ти писмо...
Писмо,в което болката притаена,напластена,взривена,се виеше като цигарения дим от догарящата ми цигара...
Болката,която се мяташе и стенеше като обезумяла,защото я бях приковала на стълба на съвестта...
Писах ти писмо...
Не го изпратих...
Писмото бях...АЗ
You re an Imagineer !! ma baby ;)
http://youtu.be/pwHUHjla83w
Отприщена емоционалност, изблик на обич. Поздрави!
цитирай Изпратете го,не чакайте,живота бързо отминава.
цитирайБлагодаря ти,Милейди,радвам се,че те е докоснало:)
цитирайСилно се надявам,Мая,да стане така!
Благодаря ти за съпричастността!
цитирайБлагодаря ти за съпричастността!
Благодаря ти за оценката!
Да, животът е миг,от пропуснати и пропилени мигове,от изживяни и осъществени!
цитирайДа, животът е миг,от пропуснати и пропилени мигове,от изживяни и осъществени!
Jason
http://youtu.be/7ufGxqxeBJE
Letters to Juliet
http://youtu.be/x_3_ypR8SqU
Dear John
http://youtu.be/Rc-rVGho0uw
цитирайhttp://youtu.be/7ufGxqxeBJE
Letters to Juliet
http://youtu.be/x_3_ypR8SqU
Dear John
http://youtu.be/Rc-rVGho0uw
Благодаря ти
цитирайМного истинско и красиво :)
цитирайистинско е,може би в това се крие красотата му
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.