ВРАЧУВАНЕ
на Елица

Дай ми ръката си да ти врачувам.

Беда те чака.

Един бистроок като лозница ще те обвие.
И ти ще се опиеш от смъртоносно вино.

Бягай.

Не оставай никога сама със него.
Ще се стопиш като пърия сняг от южния вятър на неговите думи.

Бягай.

Не се докосвай до ръцете му. Те приличат на легло от папрат и от дива шума.

И ти ще заспиш, омагьосана от билето на неговите устни.

Бягай.

Не го поглеждай никога в очите.

Те приличат на две молитви, на две утешения.
И ти ще повярваш в разсъмналото се небе на любовта му.

Бягай.

Но помни, че бягството не ще те спаси.
Ще се сбъднат всички знаци по ръката ти.

Всичко написано.

Бистроокият съм аз.

Врачка ми врачува на ръка
и ми каза: от светлооки,мила моя,
стой си ти настрана,бягай надалече,
че имат свойството,търпението
като бръшлян да те повият,
и във тебе жадни устни те да впият,
а ти като една калина стройна,нежна,
лесно ще попаднеш в плена им горещ...
И никога в тез очи не поглеждай веч,
бягай,бягай бързо надалеч,надалеч,
докато е време,но няма да се скриеш ти,
защото като два лъча ще те стрелкат те
невидими,но разкъсващи,прекършващи
на две твойта воля устойчива,дива,
превръщайки я просто...в лепкава глина,
и той,бистроокият, така ще те омае,
и ще вае от теб,каквото ще си пожелае,
превръщайки те едва ли в една богиня,
която вещо ще постави на своя царствен трон,
слагайки в краката твои бистроокия си взор,
който ще те следва неотлъчно до смъртта,
изкупвайки така своята непростима,омагьосваща
като омайно биле,като нежно цвете,като песен
чувство свято,неповторимо,но и много зримо,
наречено с дума сладка и една,а това е....
просто Любовта...