Всичко придобива огромно значение,когато е
 изгубило своето предназначение.     пп.Ако желаете,просто коментирайте:)
 
 
    

Абстрахирам се от всякакви задълбочени размисли и страсти за любов, човешки взаимоотношения и т.н. :)))
Първото нещо за което се сещам са експонатите в музея! Те отдавна са изгубили своето предназначение, но са от огромно научно и историческо значение.
Да не говорим и затова, че някои неща колкото по-остаряват, толкова по-ценни стават!

Послушах с удоволствие музиката...
С мисълта не съм съгласна...
Предназначението обуславя значението според мен и
когато предназначението се изчерпа, значението на изчерпаното предназначение просто се превръща в... Минало!
Трансформирането на предназначението (в нещо ново, различно, друго) придава ново значение, ново звучене, поставя ново начало, предопределя нов път и ново различно случване на "нещото" в заобикалящия го свят. :)
Успех на блога на hloris, вятърно-слънчева! :)

1.travell
2.cinderellathespy

Интересни погледи,интересни гледни точки върху темата...
благодаря ви за включването,и ви желая един прекрасен уикенд:)

Ето ти пример колко прости са потребителите тук.
Първия ти постинг се надпрееварваха да обсипват с глупости, понеже беше глупав.
Ама сега, като се иска да си смисълът на тая мисъл е дълбок -напънат мозъка и да поразсъждават, ги няма, хаха.
Скъпа, тук се ценят лигавщините или псувните, не очаквай нещо интелектуално.
Иначе смисълът на тая мисъл е дълбок - и показва, че всъщност нищо няма смисъл:))))))

и ще се обоснова защо.Просто е уикенд,който предразполага хората към почивка,
а не към дълбоки размисли.Напротив,има много интересни хора като мислене и
светоглед,поне такива са моите впечатления от престоя ми две години тук.
Напротив,очакванията са ми големи,защото това преди всичко е един интелектуален
сайт.
Смисълът на мисълта е,че започваме да ценим това,което имаме тогава,когато безвразвратно сме го изгубили и няма как да си го върнем.
Човекът/ така поне смятам/рядко оценява това,което е има,рядко се замисля какво всъщност притежава до момента,когато го загуби.И премине през
катарзиса на пречистването...и осъзнаването.
Благодаря,че се отби.Очаквах по задълбочен поглед върху темата,а не обсъждане на блог.бг като сайт.

Разбира се, че е така hloris . Но аз пак ще се отклоня встрани. Може да се преработи малко мисълта: "Всичко придобива огромно значение, едва когато е в друго измерение"
Като се замисли човек само: едва когато някой си отиде от този свят, започва да става известен. Едва тогава повечето хора започват да се замислят над това, което той е пял(ако е певец) или това, което е писал(ако е писател), това което е сътворил(ако е архитект) и т.н. Вече започва да се гледа с други очи на всичко това и се търси смисъл. Но така е в живота, това няма да се промени :)))

Хлорис , веднага забелязах какво се опитваш да направиш. :)
Не ще бъде никак лесно да запълниш една голяма празнота ! Много тежко начинание и много оптимистично . Както и много дръзко.Голям номер обyвки е това..хм..много голям ! И все пак няма невъзможни неща ! :)
Имам един голям съвет към теб. Аз самият неотклонно го спазвам :
Най - големият закон на гостоприемството е да не допускаш добри и добронамерени хора да бъдат обиждани и наранявани в твоя дом, сиреч в твоя блог. В противен случай бавно , но сигурно ще се превърне в застояла вода без живот.
И ако късмет ти е нужен , пожелавам ти го от сърце ! За останалото , убеден съм , ти ще се погрижиш ! :)

Мдам...май добре ме познаваш ти.Да,това се опитвам да направя,но...нали съм
"малка",то може би обувките ми пошляпват засега.Хаха,спомням си като дете как обичах
да се кипря с обувките на ток на мама и да се разхождам с тях...Дано съумея да порасна вече,Караяни,че изгубих близо две години,трябва да наваксвам.Но си спомням и думите на баба ми: "Бързай бавно!"
Относно съвета ти,то ще се опитам да го спазвам,защото знам колко богат жизнен опит имаш,и колко си мъдър,и най-вече добронамерен.
Не обичам застоя,обичам движението,дано съумея да не затлачвам изворчето с тиня,дано....

Да,нуждая се от късмет,а най-вече от разбиране,а, и от подбутване от приятели,ако се отклоня от правия път.Но най -хубаво е човек сам да го начертае,и да го следва сам.Трудно,но не и невъзможно,нали?!
Благодаря,че беше при мен,благодаря за отделеното време и внимание!
Спокоен и лъчезарен уикенд ...:))

Поздрави, Хлорис! ;)

Ами не знам,обоснови се защо мислиш така?!
Ще ми е интересно,много при това,хайде:)

как да те коментирам - направо те подминавам плахо...

Твоя ли е тази мисъл?

Щом не можеш да оцениш нещо докато го имаш, значи че не ти е необходимо. Оценяването му след загубата е по-скоро егоизъм, отколкото осъзната липса.

смисълът на тая мисъл е дълбок - и показва, че всъщност нищо няма смисъл:)))))) - велика мисъл, записвам си я.:)))

да,моя е...

Хаха,nomer1edno,когато бях"яхнала метлата" ми дойде проблясъка.
Ние,101-годишните ги умеем тези неща,само"со кротце,со благо",
защото нали виждаш какви ги"раждам"въпреки преклонната си възраст:)

Умолявам Ви само коментари по темата,за да не се налага да мета-
падам си по чистотата,да се знае за неразбралите,поздрави на всички:)

Видя ли,че не е толкова трудно - винаги има първи път!

Сега остава да се подмладиш барем с 60 годинки
и ще ти замисля пижамено-чаено парти!

Чак пък отпуши...силно казано...по-скоро прокапване:))
Относно пижамено-чаеното парти...обожавам бой с възглавници:))

Мдам...винаги има първи път,но...пред първия предпочитам правия,
не ти ли се струва по-благозвучно,а и той предполага,че следваш
определена посока.
Но какво ли разбирам аз,както казва Караяни, с тези големи обувки се върви
бавно,но пък така човек внимава да не падне.Така че бързаме бавно-засега:)
Благодаря,че беше тук.Пак заповядай!:)

Чак пък велика...ще спра да пиша,ей...

Смисълът се открива единствено,когато се сблъскаш с безсмислието.

Повтарям мисълта, за да ми е пред очите, докато я предъвквам:
"Всичко придобива огромно значение, когато е изгубило своето предназначение."
Ели, признавам, че аз схванах твоето твърдение като мисъл на някой добре известен, но не и на мен, философ. И то в хумористичния му аспект. Всяка изказана мъдрост мигновено, почти несъзнателно, сравнявам със собствения си опит. Така че аз ще коментирам първосигналната си реакция. Чекмеджетата на бюрото ми са пълни с джунджурийки, които почти не ползвам, но не и хвърлям, защото съм забелязал, освободя ли се от нещо, още в следващите секунди тъкмо то ще ми потрябва. Наследниците на един габровец, търсейки завещанието, започнали да ровят в писалищната му маса. Всичко било подредено до педантизъм. И виждат едно снопче кончета и листче, прикрепено към него. Пишело: „Кончета, които не могат за нищо да послужат”. Ще продължа с моите Плющкинови проблеми.
В Калофер обнових една прастара барака с надеждата, че ще я напрявя ПЪРВА ЧАСТНА БИБЛИОТЕКА. И набутах там 10 куфара и 15 кашона с книги, предимно научна литература. След година, незнайно как, трите тома на акад. Лосев, които отгладувах, за да купя, и още няколко превода на антични автори, бяха съсипани.
В двора имаше огромна слива, от която една година напълних 5 големи сини пластмасови бидона с джибри. Сварих толкова ракия, че още има. Сливата обаче спря да ражда и бидоните, вместо да ги раздам, отидоха на склад при книгите.
В началото на 21-я век дворът беше разграден и всички песови от Розовата долина и Калоферския балкан идваха на сватба, щом кучката, заселила се в старата ми барака, се разгонеше. Купих въздушна пушка да я браня. Еколозите още не бяха набрали сила в защита на кучета и котки... След като опасах двора с масивна ограда като китайска стена (отчетливо се вижда на сателитните снимки на Калофер), пушката стана ненужна. И тя е в обновената барака. Там оставих и една ръчна шевна машина „Сингер”, 150-годишна реликва (като нова беше). На следващата година дървената й кутия се разпадна от влагата, а самата тя, горката, бе покрита от дебел слой ръжда...
Стига примери за моето отношение към неща, които по една или друга причина не се ползват, НО НЕ ГИ ХВЪРЛЯМ! Излиза, че те са придобили „огромно значение” за мен.
Твърдението в постинга вероятно има и по-сериозно тълкуване, но като гледам какво слънце напича, а и че трябва да пусна прахосмукачката, защото ще идват най-малките ми внуци на гости, спирам. Ще помисля още върху сентенцията и ако мога, ще се върна да я разгледам откъм философската й страна. С искрени благопожелания от П. В.

Дълъг коментар,но...схванах,улових зрънцето вложено в него:)
И аз харесвам антиките:))
Благодаря ти!

:)Привет, Хлорис! Не знам дали е от обичайното ми отпускане в неделя ли, от що ли, но нещо не го схванах, признавам си:) За мен това е едно противоречие, и толкоз:)
Хубава неделя!:)

именно там е уловката,приятелю,може да се тълкува поне по няколко начина,
защото наистина съдържа противоречие в себе си...може би,т.е. всеки да я пригоди
към собствената си философия за нещата.
Благодаря ти за гостуването и прекрасна нова седмица!:)

Аз също съм на 111 години , но пък не ми личат за сега...това в кръга на шегата! :))
Придобива значение, защото е изгубило своят предмет на значение- логично е , никога повече няма да има такова, но благодарение на това , че го е притежавало докато е имало своят предмет на значение е оставило драскотина в съзнанието и ако е било свързано по някакъв начин с - непреходното , то следва да придобива огромно значение след загубата на неговото значение!
Това е моят вариант на разсъждения върху тази мисъл!
Светъл ден hloris!
Ето една моя мисловна закачка- "Няма неслучайни неща в неслучващите се случайни - такива! "
Поздрави!

Я,кого виждам тук!:))
О,не,та нима ти мислиш точно като мен,мила ми Ябълчице.
Да,истинските,стойностните неща просто са непреходни,те дори и
да ги загубим по някакъв начин,оставят своя отпечатък у нас завинаги,
следа,нещо като фар,пътеводител,който да ни бъде ориентир в трудни
моменти.
Много хубав,просто страхотен коментар...разбиващ!
Светла вечер от мен,та днес е един наистина страхотен ден-Благовещение,
в който на Дева Мария и съобщават,че ще роди Божия син.
....
Относно мисълта ти...страхотна е,и най-вече вярна.Аз също не вярвам в случайности и съвпадения.Просто всеки от нас следва своя си път,носи си кръста образно казано.
Неслучващите се случайни неща са неслучайни заради случайността в тях.
Поздрави!