Най-висшата форма на милосърдие в човека-да простиш и непростимото.

Оставяш товара на Пътя,и продължаваш напред с чисто СЪРЦЕ.

Вървя по Пътя.
Препъвам се.
Падам.
И ставам.
И вярна
на себе си
оставам.
Пътя
следвам
неотлъчно.
Душата
пее и трепти
в себе си
завръщам се.
Боли.
Но пък
светлината
само така
може да блести.
Пътят
свети
от мечти.
Хоризонта
очертава
за идващите
дни.
Вървя по Пътя...
Пътят на
Живота!

Понякога е нужно време, дори болезнено много време, да простим...и живота си да променим, душата си от товарите да освободим.

Нямам муза тази вечер за рими, като първокласничка сричам!
Лека от мен, Тони.
Утрешният ден да ни донесе слънце и ведрост!