Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2014 23:26 - Приказка за Вятъра и Цветето
Автор: hloris Категория: Изкуство   
Прочетен: 2667 Коментари: 14 Гласове:
17

Последна промяна: 27.04.2014 23:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Имало едно време...
  Не,всъщност приказката е в сегашно време.
  Та така,да започваме...
  Едно малко семенце кротко се припичало на греещото все още
слабо пролетно слънце...и о,ужас...отнякъде връхлетял като зъл демон ядосаният Вятър,и се извила страхотна буря.Вледенило се мъничкото сърчице на семенцето,уплашило се,и заровило глава дълбоко във все още студената земя,а  бедното му сърчице се пръснало от уплаха...Минали дни,седмица...
Под топлите, ласкави лъчи на Слънцето на мястото на погребаното от уплаха сърчице на семенцето се появило красиво,нежно Цвете,което от ден на ден растяло,хубавеейки под ярките и топли слънчеви лъчи...
Появил се отново и Вятърът,но този път не бързал за никъде,ласкаво си играел с плуващите,палуващи облаци в небето,и разглеждал същевременно с интерес събуждащата се земя след дългата и студена зима...Съзрял и Цветето...и се влюбил...мигновено и от раз!
Да,влюбил се,и то фатално бързо,защото зад крехкия филиз се бил появил нежен,греещ с цветовете на слънцето огненожълт цвят,който с красотата си засенчвал дори и самото слънце...
И като всеки влюбен,то той се завъртял около своята нова изгора...прекрасното огнено Цвете,което просто било калифорнийски мак...започнал Вятърът да издува бузи,да танцува и да се вие около нежното Цвете,което му се примолило:
-Моля те,Вятърко,бъди по-нежен,по-смирен,та съм толкова нежно,крехко и малко,пощади ме,моля те...
 А Вятърът,луд от щастие,че неговата любов-нежното,малко Цвете,му обърнало внимание,още повече,обзет от дива страст,се завъртял в див танц около него...и...какво си мислите,че последвало?!
 Ами не издържало горкото нежно пламъче на тази луда,дива любов,защото в стремежа си Вятърът да му покаже страстта си,любовта си,взел,че го прекършил....не,не се чудете,именно прекършил,и мъничкото,невинно пламъче умряло,неиздържайки на  тази страст и темперамент...
О,небеса,и какво последвало след това?!
Виждайки какво е сторил в своята страст,Вятърът отчаяно заридал,опитал се да вдигне,да закрепи прекършената,паднала в пръстта нежна главица на Цветето,но...уви...то не давало признаци на живот..Уплашил се много Вятърът,и в своето отчаяние отишъл и разказал всичко на Слънцето.То търпеливо го изслушало,съчувствайки му,и обещало да му помогне.Спуснало се по един слънчев лъч до мъртвото уж Цвете,и какво видяло...то просто било полегнало от страх на земята,търсейки закрила в нея от тази безумна страст,и погалено,докоснато нежно от слънчевия лъч,отново надигнало главица...Зарадвало се Слънцето,изприпкало при отчаяния,плачещ Вятър,и му казало,че цветето не е мъртво,то просто е уплашено от него.Обяснило му спокойно как трябва да се държи със своята любов-Цвете,че трябва да бъде мил,нежен и гальовен,да затаява дъх,когато го съзре...само така Цветето ще отвърне на обичта му...
Послушал го Вятъра,благодарил му,и се втурнал към своята единствена,луда любов...Ласкаво се завъртял около него,подухвайки в нежните му,разтворени венчелистчета,докосвайки ги с благоговение и трепет...
Отпуснало се сърчицето на горкото Цвете,зарадвало му се,защото същевременно Слънцето му подшушнало за любовта на Вятъра,за неговите чувства,и цветът му засиял още по-бляскаво и ярко...Всички се зарадвали на тази споделена,взаимна любов-
тревите им дошли на гости,а птиците свили гнезда в близкото дърво,за да им пеят...
А Слънцето,Слънцето просто приспало половината земя,оставило цветето и Вятъра,двамата влюбени да си гукат,и хукнало да разказва на останалата половина будна земя за тази любов,както и да търси други такива влюбени,на които да помогне със съвет...
 

                                              ~~~~~~~~





Тагове:   слънце,   цвете,   вятър,   любов,   приказка,


Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. getmans1 - Красиво !
26.04.2014 23:47
........... :)))
цитирай
2. mileidi - Добро утро , Слънце :))
27.04.2014 07:36
Вълшебна приказка ,сътворило ! Живота ти ,да е докоснат от много красота и обич!
http://www.youtube.com/watch?v=HaR2nf5y_GQ
цитирай
3. paciencia - Добро утро, Хлори!
27.04.2014 10:53
Много ми хареса твоя вариант на приказката. Любовта побеждава когато не задушаваме и обсебваме другия. Тя е като крехко цвете, което се нуждае от грижи, нежност, но и от свобода, въздух, собствено пространство. Мисля си обаче за хората Слънце, които срещаме в живота си. Добри приятели, които се появяват ненатрапващо се и стоплят, лекуват. Поздрави и хубав неделен ден, Слънце!
цитирай
4. rumyn - ели,
28.04.2014 14:48
втори ден вече мисля...
искам да ти опиша моята асоциация на твоя разказ...
много ми е трудно да намеря правилните думи. но силно докосна душата ми!
благодаря!
цитирай
5. makont - И все пак, лудориите на разбеснелия се вятър,
28.04.2014 15:12
са сътворили нещо красиво. От семенцето е изникнало цветето на любовта. То устоява на всичко, и на ураганен вятър и на топли ласки. Усмивки и слънце, което да пази твоята любов!
цитирай
6. monaliza121 - Привет!
28.04.2014 15:22
Приказка - най-подходящия жанр да разкажеш за любовта...
цитирай
7. hloris - Благодаря на всички ви за коментарите! :)
02.05.2014 12:42
Приказката е за пораснали,но останали,запазили детското в себе си,
а Любовта,Любовта е навсякъде около нас...слънцето ни грее и свети
с любов,денят и нощта са заредени с любов,самите ние сме създадени от
любов,и с мисия да даряваме Любов...
Хубави са приказките,а когато са реални,то са просто...сбъднати приказки! :)

Благодаря ви за топлите,хубави коментари с ръка на сърцето...докоснахте ме с
вашата Любов,приятели! :)
цитирай
8. rumyn - искам да ти опиша моята асоциация на твоя разказ...
03.05.2014 15:18
ели, в твоята приказка ...
аз видях себе си и като вятъра и като цветето, но най страното е че се видях и като слънцето.
а и човека когото визирам в отношенията ни също го видях и в трите роли.
това странно ли е?
странно ли е чувствата ми да са толкова силни че да го прекършат, и когато разбрах какво съм сторила- се обърнах за да погаля със лъч топлина?
странно ли е и той да ме прекършва понякога и от това да ме боли. и като види какво е сторил и него да го боли? и тогава като полъх на вятър да ме изправи и да ме придържа за да се усмихвам? странно ли е да успявам да разбера че не ми го е причинил от желание да страдам , а просто е било от страст? странно ли е той да успее да разбере че не съм му обгорила цвета от желание да го унищожа а от желание да го стопля, да го укротя :)
странно ли е да съществуваме едновременно в трите роли?на метежните чувства, на нежната любов и на успокоителното доверие!
за мен не е странно! ако не му бяха помитащи чувствата както и моите другите две нямаше да има смисъл да се появяват. цветето щеше да си дреме и да чака подходящата топлина за да се роди. а от там се появява и разюзданият вятър който може в страстта си да унищожи, но добре е че я има и топлината която да запази.
цитирай
9. hloris - Не,не е никак странно...
03.05.2014 15:52
просто това е Любовта,Руми,която има различни превъплъщения,та аз мисля,че е съвсем нормално това,което "виждаш",защото поне в началото тя носи и голяма доза
обърканост..нещо като развълнуван океан,който с течение на времето се превръща в едно дълбоко,спокойно езеро,наречено Обич...
Разбра ли ме какво исках да ти кажа?
В смисъл не зная дали достатъчно добре ти го обясних поне така,както аз ги чувствам
нещата,защото всяка една Истинска Любов рано или по-късно/ако е Истинска/ се трансформира именно в Обич.
цитирай
10. rumyn - да разбрах те ели! надявам се, и се ...
03.05.2014 16:30
да разбрах те ели!
надявам се , и се страхувам да е такава - истинска!
много се страхувам, защото май ми е за първи път...
направо съм объркана не знам какво да правя тези ми чувства , не ги познавах, а от непознаването им, не умея и да ги контролирам май :)
объркана работа нали? но пък ми е готино :)
и не мога да си помисля дори да се откажа от това усещане!
щастлива съм!
цитирай
11. hloris - Румяна,Румянке...жива да те оплаче човек...смея се с глас:)))
03.05.2014 19:22
Обърканата ми влюбена душичка тя...
Важното е,че ти е готино,и че се чувстваш наистина добре,
другото,другото остави на времето,то си знае работата, и ще
покаже дали си струва,и най-вече дали е ...Истинско...
А ти вярвай,просто вярвай на своята женска интуиция,защото тя рядко ни
подвежда в такива случаи,тук можеш да ми вярваш на 100 %
цитирай
12. rumyn - eh, ели. . . поне ще ми остане един ...
03.05.2014 23:30
eh, ели...
поне ще ми остане един прекрасен спомен :)
цитирай
13. hloris - Руми...
07.05.2014 11:55
не бързай,времето си знае работата ;)))
цитирай
14. rumyn - ели, аз не съм срещу времето. . . но ...
07.05.2014 12:30
ели , аз не съм срещу времето...
но здраво съм стъпила на замята :)
в облаците е красиво и приятно да се лети, но никой полет не е безкраен :)
по практично е да се приземи човек преди да се разбие, нали?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1026824
Постинги: 991
Коментари: 4185
Гласове: 11321
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930