Искаш ли да ти кажа нещо за страха.
Всеки нормален човек изпитва страх. Свързано е с инстинкта за самосъхранение.
Смел е тоя човек, който изпитва страх, но въпреки него не се връща назад, докато срахливия въобще не тръгва.
Не знам дали е уместно да ти давам акъли като си на 101 година, след като съм само с година по-голям от теб. :)

Уместно е разбира се,след като страхът от провал е спирачките,които самите ние си
поставяме,аз страшно уважавам хората,които въпреки всичко,което им се случва,продължават напред,абстрахирайки се от миналото.
Що се отнася до годините,както се казва:
"Не питай старило,а патило! "
Благодаря ти за мъдрия коментар от сърце!
:))

Аз ще заема неутрална позиция, като се скрия зад гърба на народа, който е казал:
"Страх лозе пази."
Но понеже зная, че цениш моето мнение, ще ти кажа, че колкото повече напредва възрастта, толкова по-голям страх трябва да изпитва човек от евентуален провал. Ако сгреши, той няма да има време да се изправи. Не е редно също да остави последствията от грешката си на своето потомство.
Успешни дни!

И ти си едиииин! :))
Значи когато човек започне да остарява започва да си пада по двойното застраховане,а?!
Караш ме да смея,защото така погледнато май съм много далеч от старостта,поне що се
отнася до способността ми да рискувам,и да си нося последствията от това...
Един мъж от реала,на чието мнение също страшно държа знаеш ли какво ми казва по повод на темата за страха:
"Има ли нещо от което ти да се страхуваш?!"
Което ме навежда веднага на мисълта,че да,имам си моите страхове,но просто доста успешно ги туширам,и ги държа здраво заключени в килера образно казано...
Страхът си е страх,важното е според мен да не ни пречи пълноценно да изживеем живота си,поемайки рискове,взимайки определени важни решения,нали така?!

Хлорис, аз мисля като теб. Не зная дали е въпрос на характер и темперамент, но нямам случай да наведа глава, да премълча или да съм дипломатичен. Никога не избягвам рискове и съм винаги с главата напред. И знаеш ли защо е така. Защото съм най-жесток със себе си. Награждавам се със самоуважение, когато си надвия мързела и страха и с презрение, ако се огъна. В мен живеят двама души, които се дебнат постоянно.

Страх - от какво? От провал? От загуба? От болест? От смърт? Човек има много страхове и живее с тях. Не вярвам много на "големите смелчаци". Повече доверие имам на "обикновения страхливец", който като проявява смелост, знае защо го прави.
Поздрав!:)

Страх от какво?!
Да,права си,че човек живее със своите страхове,но има и такива,които понякога ти пречат да продължиш напред,или те поставят пред единствения избор да продължиш напред сама...страхът от обвързване,който може би е плод на друг страх,страхът да не бъдем наранени и излъгани отново,предадени...