Постинг
01.04.2013 21:46 -
В преддверието....
Автор: hloris
Категория: Изкуство
Прочетен: 3674 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2013 09:37
Прочетен: 3674 Коментари: 16 Гласове:
19
Последна промяна: 02.04.2013 09:37
Здравей,СЪРЦЕ,Здравей....
Отдавна се каня да ти пиша,но все не ми остава време,по-скоро те лъжа...смелост,за да почукам,за да ми отвориш,да надникна в теб.Но...ти мълчиш,сгушено плахо в
гънките на душата,потрепващо понякога в нея в синхрон...и толкоз.
Зная,разбирам те,уморено си от толкова удари да чукаш по чуждите сърца,да ги посрещаш понякога,когато те самите са уморени,и да ги приютяваш там,в дяснато предсърдие,в мрежата от аорта и пулсиращи чувства...
Но защо,сърце,приемаш всяка болка,копнеж,удар,и терзание на чуждите сърца,а мен,твоята стопанка,държиш в предверието си,на студено,тъмно,претръпнала от очакване да открехнеш дверите си и за мен...Защо?!~
Може би когато разбра,че на твоята уж грижовна стопанка и е по-добре така...да я кара само с една душа,душа без сърце.
Но не мислиш ли,че и ти страдаш така,превръщайки себе си в един кух мускул,изпълнен с кръв,една помпа,която е просто....една машина,един бездушен робот?!
Нима това,което ти пиша,не докосва онази тънка като сребърен косъм нишка,която би трябвало да свързва теб и моята,уж безсмъртна,вечно млада душа?! Нима?!
Не,не мога да повярвам,та ти не си моето сърце тогава.
Обяснявам си го единствено с факта,че ти си уморено,и просто си почиваш,лениво отпуснало се в шепите на люлеещата те в приспивна песен душа.
Ок,ще те оставя тогава да почиваш,но ти помни,мое сърце,че аз и моята душа жадуваме ти да се събудиш,да се изкатериш по сребърната нишка,свързваща те с моята душа,и да я накараш да затрепти,да пее своята ода на радостта,своята ода на триумфа....
Но ти мълчиш,сякаш не спиш,а сякаш си изпаднало в кома,упоено с чародейните,отровни билки,които ти ги поднесе едно друго сърце,и което те...изостави.
Нищо,мое сърце,спи,сънувай своя последен сън,защото душата ми като волен вятър препуска,търси другото сърце, което крие в себе си и противоотровата,и ще го намери,защото,мое сърце,душата те обича и няма да те изостави да страдаш в тази застинала летаргия....
Мдам...душата си знае работата,мое сърце.Тя тича по широкия свят,кръстосва прашни друмища,препуска с волните,диви ветрове...и в един прекрасен ден пак ще се върне при теб,мое сърце....и ще бъдете едно хармонично,завършено цяло,ще трептите с божествения звук на цялата вселена....
А дотогава аз ще стоя в преддверието ти...и ще чакам,мое сърце...тихо,мълчаливо,кротко,покорно,леко смутена...
Спи, спи,мое сърце....душата ми ти пожелава лека нощ!
...........
пп.това просто е една приказка за едно сърце....
ЧОВЕШКО СЪРЦЕ
Отдавна се каня да ти пиша,но все не ми остава време,по-скоро те лъжа...смелост,за да почукам,за да ми отвориш,да надникна в теб.Но...ти мълчиш,сгушено плахо в
гънките на душата,потрепващо понякога в нея в синхрон...и толкоз.
Зная,разбирам те,уморено си от толкова удари да чукаш по чуждите сърца,да ги посрещаш понякога,когато те самите са уморени,и да ги приютяваш там,в дяснато предсърдие,в мрежата от аорта и пулсиращи чувства...
Но защо,сърце,приемаш всяка болка,копнеж,удар,и терзание на чуждите сърца,а мен,твоята стопанка,държиш в предверието си,на студено,тъмно,претръпнала от очакване да открехнеш дверите си и за мен...Защо?!~
Може би когато разбра,че на твоята уж грижовна стопанка и е по-добре така...да я кара само с една душа,душа без сърце.
Но не мислиш ли,че и ти страдаш така,превръщайки себе си в един кух мускул,изпълнен с кръв,една помпа,която е просто....една машина,един бездушен робот?!
Нима това,което ти пиша,не докосва онази тънка като сребърен косъм нишка,която би трябвало да свързва теб и моята,уж безсмъртна,вечно млада душа?! Нима?!
Не,не мога да повярвам,та ти не си моето сърце тогава.
Обяснявам си го единствено с факта,че ти си уморено,и просто си почиваш,лениво отпуснало се в шепите на люлеещата те в приспивна песен душа.
Ок,ще те оставя тогава да почиваш,но ти помни,мое сърце,че аз и моята душа жадуваме ти да се събудиш,да се изкатериш по сребърната нишка,свързваща те с моята душа,и да я накараш да затрепти,да пее своята ода на радостта,своята ода на триумфа....
Но ти мълчиш,сякаш не спиш,а сякаш си изпаднало в кома,упоено с чародейните,отровни билки,които ти ги поднесе едно друго сърце,и което те...изостави.
Нищо,мое сърце,спи,сънувай своя последен сън,защото душата ми като волен вятър препуска,търси другото сърце, което крие в себе си и противоотровата,и ще го намери,защото,мое сърце,душата те обича и няма да те изостави да страдаш в тази застинала летаргия....
Мдам...душата си знае работата,мое сърце.Тя тича по широкия свят,кръстосва прашни друмища,препуска с волните,диви ветрове...и в един прекрасен ден пак ще се върне при теб,мое сърце....и ще бъдете едно хармонично,завършено цяло,ще трептите с божествения звук на цялата вселена....
А дотогава аз ще стоя в преддверието ти...и ще чакам,мое сърце...тихо,мълчаливо,кротко,покорно,леко смутена...
Спи, спи,мое сърце....душата ми ти пожелава лека нощ!
...........
пп.това просто е една приказка за едно сърце....
ЧОВЕШКО СЪРЦЕ
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
key5 -
Много точно познаваш ритъма на ”...
01.04.2013 22:18
01.04.2013 22:18
Много точно познаваш ритъма на ”пасо добле”, ....
цитирай"пасо добле" не е за всяко сърце,не мислиш ли?!
само за сърца...с душа!
Прекрасна вечер ти желая,в ритъм!
:))
цитирайсамо за сърца...с душа!
Прекрасна вечер ти желая,в ритъм!
:))
Издивяха недостатъците
по пълнолудието
от паяжините ръце,
за да откъсват от себе си сърцето
през вдиханията от самото Слънце..
Кога остава самотно Утрото?..
Когато без думите,
се увисва Безкрайно..
цитирайпо пълнолудието
от паяжините ръце,
за да откъсват от себе си сърцето
през вдиханията от самото Слънце..
Кога остава самотно Утрото?..
Когато без думите,
се увисва Безкрайно..
избуяха скритите в нас
недоизречени слова,
пропити с капки кръв...
а сърцето обезкървено
се търкаляше по пътя
на една изгубена душа,
скитаща се и виеща като
наранена вълчица по
пълнолудието,скътало в
себе си проклятието,обвито в
паяжините на душата,
полегнало си в нейното
обрасло във забрава ложе,
наречено Вечност....
цитирайнедоизречени слова,
пропити с капки кръв...
а сърцето обезкървено
се търкаляше по пътя
на една изгубена душа,
скитаща се и виеща като
наранена вълчица по
пълнолудието,скътало в
себе си проклятието,обвито в
паяжините на душата,
полегнало си в нейното
обрасло във забрава ложе,
наречено Вечност....
Това да не е събор на вампирите
и къде е графа по-дяволите..
Слепотата убива всеки стрес
навеки с угарката от тревите
не спира всеки ден и час,
поне за малко оставете стрелките,
да може сърцето да тръгне в тоя час..
цитирайи къде е графа по-дяволите..
Слепотата убива всеки стрес
навеки с угарката от тревите
не спира всеки ден и час,
поне за малко оставете стрелките,
да може сърцето да тръгне в тоя час..
Полунощ е...
пълнолудие...
вампирите
със святкащи очи,
изгарящи от страст
за свежа,топла кръв,
блуждаят без души,
с прашясали от безсъние очи,
и своя Дракул търсят те,
а той си пир устройва
в своите покои,
впивайки в девича шия
устни ненаситни,
властни,страстни,
и клетото сърце
девиче го обричат,
вричат на адски мъки,
що душата да терзаят
и покой не ще да знаят...
цитирайпълнолудие...
вампирите
със святкащи очи,
изгарящи от страст
за свежа,топла кръв,
блуждаят без души,
с прашясали от безсъние очи,
и своя Дракул търсят те,
а той си пир устройва
в своите покои,
впивайки в девича шия
устни ненаситни,
властни,страстни,
и клетото сърце
девиче го обричат,
вричат на адски мъки,
що душата да терзаят
и покой не ще да знаят...
Мдам...душата си знае работата,мое сърце.Тя тича по широкия свят,кръстосва прашни друмища,препуска с волните,диви ветрове...и в един прекрасен ден пак ще се върне при теб,мое сърце....и ще бъдете едно хармонично,завършено цяло,ще трептите с божествения звук на цялата вселена....
А дотогава аз ще стоя в преддверието ти...и ще чакам,мое сърце...тихо,мълчаливо,кротко,покорно,леко смутена...
Спи, спи,мое сърце....душата ми ти пожелава лека нощ!
...........
пп.това просто е една приказка за едно сърце....
ЧОВЕШКО СЪРЦЕ
цитирайА дотогава аз ще стоя в преддверието ти...и ще чакам,мое сърце...тихо,мълчаливо,кротко,покорно,леко смутена...
Спи, спи,мое сърце....душата ми ти пожелава лека нощ!
...........
пп.това просто е една приказка за едно сърце....
ЧОВЕШКО СЪРЦЕ
Най-трудна е службата на ума към сърцето. И само тя е истинска. Душата, тя...
цитирайКолко е страшно да сме разпокъсани на части! От
все сърце пожелавам да се съберете в едно и да запеете одата на радостта. А от това и чуждите страдащи сърце ще се почувстват по-добре и по-утешени.
Поздрав!
цитирайвсе сърце пожелавам да се съберете в едно и да запеете одата на радостта. А от това и чуждите страдащи сърце ще се почувстват по-добре и по-утешени.
Поздрав!
Сърцето наше общо взето,
е винаги от страст обзето.
В гърдите наши то бушува
и вечно щастие жадува!
цитирайе винаги от страст обзето.
В гърдите наши то бушува
и вечно щастие жадува!
Никос,хайде пък ти сълзи...изумяваш ме...недей!
Та това е просто една приказка за едно сърце,но
твоите сълзи показват просто,че детето в теб е живо,
и все още вярва в тях!
&
sestra,имаш право тук,най-трудна е тази служба,но затова трябва да
пазим здраво нишката,която свързва двете...сърцето и душата, и тогава
баланса между тях ще избухне като Свръхнова под формата на един ритъм
и за двете....
Благодаря ти за хубавия коментар,благодаря! :)
&
hel,да,имаш право,защото така човек загубва целостта си,а по този начин много лесно можеш да загубиш своята уникална идентичност,твоето истинско "Аз".
Да,когато ние сме цялостни,завършени и хармонични,то тогава можем да помогнем и на чуждите такива страдащи,да им влеем под формата на флуиди от
нашата същност,изразяваща се единствено в...Хармония!
Благодаря,че беше при мен,пак заповядай:)
&
:)travell
Така си е безспорно,
сърцето наше си тупти
със своя ритъм страстен,
увличайки в танц душата,
карайки го с него да подскача,
в танц единен,неделим,
и той Хармония се нарича
и "аза" наш просто го обича.
Благодаря на всички,които посетихте тази страничка от цялото си сърце и душа,
малко объркани на миш- маш,но всъщност то това е просто...страст!
цитирайТа това е просто една приказка за едно сърце,но
твоите сълзи показват просто,че детето в теб е живо,
и все още вярва в тях!
&
sestra,имаш право тук,най-трудна е тази служба,но затова трябва да
пазим здраво нишката,която свързва двете...сърцето и душата, и тогава
баланса между тях ще избухне като Свръхнова под формата на един ритъм
и за двете....
Благодаря ти за хубавия коментар,благодаря! :)
&
hel,да,имаш право,защото така човек загубва целостта си,а по този начин много лесно можеш да загубиш своята уникална идентичност,твоето истинско "Аз".
Да,когато ние сме цялостни,завършени и хармонични,то тогава можем да помогнем и на чуждите такива страдащи,да им влеем под формата на флуиди от
нашата същност,изразяваща се единствено в...Хармония!
Благодаря,че беше при мен,пак заповядай:)
&
:)travell
Така си е безспорно,
сърцето наше си тупти
със своя ритъм страстен,
увличайки в танц душата,
карайки го с него да подскача,
в танц единен,неделим,
и той Хармония се нарича
и "аза" наш просто го обича.
Благодаря на всички,които посетихте тази страничка от цялото си сърце и душа,
малко объркани на миш- маш,но всъщност то това е просто...страст!
достраша ме да се намеся в тази стихотворна престрелка. Хлорис, как се досети да разговаряш със сърцето си? Удивително хрумване. То дано те е чуло. Аз отдавна разсъждавам над това, защо едно физическо и психическо състоение на човек се представя с една дума и нейния огледален образ: кома и амок. Ако аз проведа разговор с моето сърце, то сигурно ще си признае, че е сърдито на очите ми, че са го накарали толкова пъти да се влюбва, че вече е безкрайно уморено; че е сърдито и на ушите ми, че са го толкова пъти лъгали. Сигурно ще е доволно само от носа ми, пред който най-често поднасях зюмбюли и люляк. Сериозно се замислям да го подложа на разпит и непременно ще го предупредя да е искрено... Бъди здрава, Хлорис! Чудех се защо не те срещах в ефира, а то ти си имала сериозен диалог със сърцето си. Чакаме неговия отговор. И на него пожелавам да е здраво и... по отзивчиво към душата ти.
цитирайРазсмя ме,ако трябва да бъда честна пред теб:))
Та то тези разговори с моето сърце ги провеждам периодически..
дано не те стряскам само..просто сега го възпроизведох на електронен
носител,т.е. направих го публично достояние...
Интересно наистина никога ли не ти се е налагало да провеждаш разговор с
твоето сърце,и да пращаш душата си да му търси лек?!
Тук нещо май послъгваш,приятелю;))
Не мене,а по-скоро не щеш да си го признаеш...пред себе си...
Разсмя ме,наистина,с тези люляци и зюмбюли,точно днес им се радвах на
моите,че са цъфнали:))))
Цъфтежна вечер ти желая от сърце,гарнирано с цялата ми душа!
цитирайТа то тези разговори с моето сърце ги провеждам периодически..
дано не те стряскам само..просто сега го възпроизведох на електронен
носител,т.е. направих го публично достояние...
Интересно наистина никога ли не ти се е налагало да провеждаш разговор с
твоето сърце,и да пращаш душата си да му търси лек?!
Тук нещо май послъгваш,приятелю;))
Не мене,а по-скоро не щеш да си го признаеш...пред себе си...
Разсмя ме,наистина,с тези люляци и зюмбюли,точно днес им се радвах на
моите,че са цъфнали:))))
Цъфтежна вечер ти желая от сърце,гарнирано с цялата ми душа!
но то загадъчно мълчи....просто е станало мъдро и сериозно,
и си тупка мирно,кротко и спокойно най-вече:))
цитирайи си тупка мирно,кротко и спокойно най-вече:))
да обичаш сърцето си, да му обръщаш внимание, да го цениш... Все пак, то работи непрестанно, а никой не го пита какво му коства това - да се съкращава толкова пъти през целия живот на човека и при това, общо взето, човекът не му помага, а дори напротив - често му пречи по различни начини...
Интересно ми беше да прочета размислите ти... те пък предизвикаха различни асоциации и мисли в мен...
Хубав ден, Ели! От сърце ти го пожелавам! :)
к.к.
цитирайИнтересно ми беше да прочета размислите ти... те пък предизвикаха различни асоциации и мисли в мен...
Хубав ден, Ели! От сърце ти го пожелавам! :)
к.к.
Да,съгласна съм с теб,приятелю,тук просто няма две мнения по въпроса,
макар че често в живота попадаме на хора,които буквално "ни разбиват сърцето",
и то,горкото,страда...
Да,това ми беше целта,да предизвика размисли,колко пъти правим компромиси със скъпи на сърцето ни неща,от които то страда,повличайки в това страдание и обърканост и душата ни,а те са ЕДНО НЕРАЗРИВНО ЦЯЛО преди всичко...
Хубав ден и от мен,усмихнат да е,макар и дъждовен! :))
цитираймакар че често в живота попадаме на хора,които буквално "ни разбиват сърцето",
и то,горкото,страда...
Да,това ми беше целта,да предизвика размисли,колко пъти правим компромиси със скъпи на сърцето ни неща,от които то страда,повличайки в това страдание и обърканост и душата ни,а те са ЕДНО НЕРАЗРИВНО ЦЯЛО преди всичко...
Хубав ден и от мен,усмихнат да е,макар и дъждовен! :))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.