*

*

*


                       ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

                       ВСИЧКО,КОЕТО СЕ СЛУЧВА, СЕ СЛУЧВА ЗА НАШЕ ДОБРО

                       "НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ"


Една притча,че не винаги доброто е за добро,
както и че не винаги злото е за зло, то четете ето  тук

Имах час при фризьор записан за днес...и стриктно го дочаках.
А същевременно интуцията ми показва,че трябва да се махна от него.Да си търся друг такъв.

И хоп...отивам,а него го няма...нямало вода и той си тръгнал.Без да ми се обади да не се разкарвам .
И какво направих...бум,отивам при най-добрата фризьорка,дето и се носи славата тук,и тя ме прие...много,много мъжко момиче...и сега съм с нова прическа,и съответно нова фризьорка.

Всяко зло за добро както се казва...човек трябва да успее да дърпа навреме.когато вътрешното усещане му говори,че трябва да го направи.

Да умееш да си тръгваш навреме...да слушаш своя вътрешен глас,който никога,ама никога няма да те подведе.

Така е, но понякога злото ти идва в повече, а доброто никакво го няма.

фалша и лицемерието...и съм като тези прасета,дето надушват трюфелите,и ги изравят от пръстта...просто с порите си вече усещам фалша и лицемерието...
търся красиви,и чисти отношения в хората....предпочитам грозната истина пред едно лустросано и изтънчено,излъскане лицемерие.

Това вече съм аз.
Истинската.
Без подправки.
Без подобрители.
Без примеси.
ТОВА СЪМ АЗ.

ти май не си прочела притчата.

Изпитанията под каквато и форма да са ни поднесени трябва да ги приемеш като вид уроци,които трябва да научиш на този свят...че това е твоята мисия на земята...че си тук,за да се учиш...да научиш това,което не си успял в предишния,и го носиш като кармична натовареност.

Смисъл има във всичко...дори и в една болест,която ни е изпратена отгоре.
Аз например прекалено съм вглъбена в себе си,даже напоследък откривам,че съм и известен,и то не малък егоист.
Ето пример...днес си отидох на фризьор,и го зарязах Теди,без да съобразя да му сложа да яде....И той ме учи на търпение,той е моя урок,който ми е даден свише...и де факто се получава,че не аз го уча него,а той ме учи мен...на търпение...аз съм голям бързак,много припряна и в думи,а напоследъйк и в дела...но напоследък осъзнато си НАБИВАМ СПИРАЧКИ...НЕ ОТРЕАГИРАМ ПЪРВОСИГНАЛНО,КАКТО ПРЕДИ....и трябва да работя още много върху това си свое качество.

Ето още един пример:
Аз съм сама...нямам съпруг,който почина.
Значи Бог е преценил,че е по-добре да бъде така....и аз трябва да се грижа за сина си.
Ако не се беше случило това,което се случи,то може би сега нямаше да пиша това по простата причина,че просто нямаше да съм жива.
И напоследък много ясно и добре го осъзнавам този факт.
Зле съм от една страна,но пък...съм добре от друга страна.

В природата няма празно,има много голямо равновесие,и няма празнота.
Не зная доколко правилно и точно се изразявам,но...това са фактите.
Безпристрастните,точни и неумолими факти.

Животът е едно безкрайно пътешествие!:)