А може би всеки от нас е теорема, даказвана от самота и от случайни настроения...

Поздрав, Хлорис!

Всеки човек е аксиома за себе си,която трябва теоремно да се доказва на останалия свят.

Не зная,приятелю,за мен хората са все още загадка...в процес на изучаването съм им.

Човекът е най-крехкото нещо в природата… Струва ми се, че всеки от нас скита по пътища, които го отдалечават от себе си. В света нищо не е само добро или зло, просто защото мислите го правят такова...

Да,така смятам и аз...и се получава така на практика,защото търсим извън себе си,
а всичко,което ни трябва,го носим в себе си.
Да,черно-белият поглед само ни показва колко ограничена е рамката,през която виждаме всичко около нас.А красотата е в нюансите.А затова са нужни просто сетива,връщане към нашата изначална същност,към това,което творецът е заложил у нас самите.

Отдавна престанах да си губя времето със загадката, наречена човек!

имаш право...нашият създател ни е създал несъвършени...
и човешкият живот е толкова кратък,че не можем да проумеем себе си,
камо ли човеците...тежка кармична задача ни е отредил Бог,изпращайки ни на земята.
Загадка е и самият живот.
Аз съм като децата в определено отношение...обичам да влизам в ролята на изследовател.Човешката душа е ужасно нещо...губене на време е да я разучаваш....непостоянна,сприхава старица.

Мисля,че един коментар ми изчезна...ставаше въпрос за изначалната ни човешка същност...че не е възможно да се върнем...може,но нравствеността,нейните ценности не са на мода в наши дни.

Според Нуделман мисълта е фантастика...:)