4 дни преди тази годишнина официално бе обявено,че къщата-музей на Яворов в София си остава държавна собственост.

Благодарим за това припомняне и хубавия стих!
И на Тонсън за добрата новина!
Почит към Яворов!
Лекс

Здравей, hloris. По една случайност ходих в къщата-музей в Чирпан на 100-годишнината и се запознах подробно със живота му. Миналата година отново се отбих по време на лятната обиколка из България. Бил е слабо и хилаво дете, но се е справил и е станал човел-поет, дори войвода.
Поздрави!

Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно,
в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно
на привичен покой:
окови тежки влачи и тъй смирен умира,
че щастието сякаш в неволята намира,
да, брате, роб е той.

Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко,
че уж не виждал злото, когато по-дълбоко
забива нокти то -
и смучи, и досмуква последната остала
живителна кръв капка в снагата, всичко дала:
защо грешиш, защо?

Аз зная, ти го любиш, неволника вековен,
и с болка го ругаеш в копнежа си синовен,
знам твоите мечти...
Че раснал си при него, че залък твърд и черен,
делил си нявга с него; ала кажи, син верен,
познаваш ли го ти?

- Из "На един песимист"
П.К. Яворов (bow)

Яворов го убива страстта му към две жени едновременно....и най-вече осъждането му от обществото,изкарвайки го едва ли не причина за смъртта на съпругата му.
Но благодарение на тази му страст той ни е оставил толкова прекрасна любовна лирика.
Не са за пренебрегване и стиховете му на социална тематика,защото освен че е бил/поне така го изкарват голям любовник--разбивач на женски сърца/,то той е и бил ненадминат родолюбец.
Кратък живот,но наситен с драматизъм,който оставя незабравима диря в нашата поезия.

Поклон пред паметта му!