Всичко било е лъжа,
която отгледах си сама.
Затуй и болката от нея...
плевел,сраснал се с душата...
аз няма с никой да деля.
Премяна от заблуда и уших.
Прилепна и досущ по мярка.
Кошмар от нея изградих
и в нея себе си вградих.
И вече всичко спи
предоволно
в графата "минало".
Налях го в тънкостенна чаша
и до дъно го изпих.
Единствено на себе си
не си простих.

ТЪЖНО !

Прощавай си, Тони!
Мисля, че ако сме се насочили към Доброто, можем да го увеличим и в своя живот, и като цяло на Земята...а когато човек носи Доброто в Сърцето си, хубаво е да може и да си прощава и някак злото да се заличава....
Аз така си говоря, но и на мен ми е трудно.
Прегръдки!