Уморена от тъга
люлея се на спомени...
уморена от тъга
им правя тъжни помени.

Тъгата ми...
Тъгата ми...
Единствено ми тя
остана от тези спомени,
на  които правя помени.

Тъгувам те...
Боледувам те...
И нещо пречупено
е вече в мен...
илюзия абортирала
се хили в моя мрачен ден.
Търкулва се една сълза
отронена в съня...
и тя натежала от тъга
замръзна на клепача
си стои сама.

Тъгувам те...
Понякога сънувам те.
Сънят си прави той шеги,
а тъгата със строги очи
го просто тя следи...

Тъга,подобно водопад,
залива моя крехък свят.

МНОГО ТЪЖНО......