Като охлювите носим къщичката си под формата на маска.
Даже се страхуваме да я свалим,дори когато спим...
Става второто ни съкровено Аз.
Може би така приспиваме вините си,
или уязвимата си наша същност?!?
А дали така не я горим?
Маската ни става наша,втора кожа....
иначе минаваме в графата "луди"
Животът карнавално преминава с нея,
триумф обществен тя ни носи,но
но защо ли тази маска бърка в
същността ни от хиляди,
притулени,и толкоз истински въпроси?!?

Маски карнавални....избор при това голям...
скриваме се тъй удобно в тях,
бягайки от себе си дори,
спокойствие щом те ни носят
въпросите приспани вече не тревожат..
Само в сънищата наши те на пръсти
ни спохождат...и отмират със зората...
Денят настъпва,маската е на лицето,
а същността,човешката,
спи мъртвешки от маска черна
похлупила душата.
Животът ни безкраен Хелуин
всички с маски до един....
а охлювените ни души
скрити наблюдават,
страдат и мълчат встрани.
А карнавалът се върти...
пошъл,измислен,и сервилен,
и охлювът под нея тъй спокойно спи
защитен от чужди странности
човешки може би...дали?!?