Казваха ми,че ти само си четкаш егото,държейки се така с мен...изпокарах се с всичките си приятелки заради теб.....не искат и да чуват вече дори и името ти...а аз глупачката се чувствам така

Писал го е мъж,но все едно е влязъл и погледнал там,в ъгълчето на душата ми дето непогребано все още лежи пребито до смърт,и хлипащо от отчаяние моето доверие към теб.

И знаеш ли кое е по-лошото в случая,че вече не мога да гласувам доверие на други хора....защото мисля,че ще ме предадат точно като теб.

Да,слаб си...прекалено си слаб за човек,на когото исках да се облегна.
Важното е,че всичко приключи....за мен,за теб,за всички.....а мътилката в душата още дълго ще отлежава и избистря,докато придобие вкуса на ....изстрадано доверие....силно,пивко и тръпчиво.


Вече не се броя като част от твоите мечти.
Нямам място там,както ти нямаш място в моите.
Всичко е било фалш,изкуствено и измачкано,
преекспонирано до неузнаваемост....целта не всякога
оправдава средствата,особено ако ще си играем с душата
на някой....не мислиш ли?