Постинг
06.07.2019 19:42 -
За болката и страданието,и какво искат да ни кажат те
Всеки от нас е страдал...
Всеки за нещо или някой го е боляло...
Всеки един от нас се е терзаел за нещо...
Болката,наред със страданието,понякога са единствените спътници,които имаме в живота си...как да се научим да разпознаем какво искат да ни кажат те,как да се научим
правилно да четем в тях,без с това да увеличаваме още своята болка,без да я храним,а да я приемаме като част от пътя,който трябва да извървим,за всичко това
четете ето тук....
Всеки за нещо или някой го е боляло...
Всеки един от нас се е терзаел за нещо...
Болката,наред със страданието,понякога са единствените спътници,които имаме в живота си...как да се научим да разпознаем какво искат да ни кажат те,как да се научим
правилно да четем в тях,без с това да увеличаваме още своята болка,без да я храним,а да я приемаме като част от пътя,който трябва да извървим,за всичко това
четете ето тук....
има много интересни статии,и още по-интересна поезия,това за тези,които обичат да четат подобна литература...и обичат да се ровят в себе си.Да търсят...и намират отговори,на ситуации,проблеми,и най-вече да се научат да бъдат себе си,напук на всички, житейски обстоятелства
цитирайне се страхувам,нито се срамувам да изкрещя на целия свят това,което чувствам...
Прочети стихото...за разминаването,моя сродна душа.
И престани да си задаваш въпроса защо...достатъчно си интелигентен,и знаеш какъв е отговора.
Но има ситуации в живота,в които е по-добре да се мълчи....но очите,....очите никога не лъжат,защото отразяват това,което става в душата
цитирайПрочети стихото...за разминаването,моя сродна душа.
И престани да си задаваш въпроса защо...достатъчно си интелигентен,и знаеш какъв е отговора.
Но има ситуации в живота,в които е по-добре да се мълчи....но очите,....очите никога не лъжат,защото отразяват това,което става в душата
https://www.youtube/watch?v=u8MGYGwkPrg
цитирай
4.
анонимен -
Хеййй Тони. . . представи си че дълго ...
06.07.2019 23:33
06.07.2019 23:33
Хеййй Тони...
представи си че дълго мълчах за да се сетя да споделя... и да се питаме...
Можем ли да различим Причината за Болката... абе Диагноза, ама не „медицинска“
Не случайно написах стих и постинг даже по едни твои цитати, които съм благодарен че ме размислиха... „СамоПосяване“
Именно грешните неудовлетворени „желания“ причинени от Егото, ни карат да страдаме. Те са си Наш път за осъзнаване и Изкупление и Прошка!
Но когато и към това добавим стимулираните и допуснати Гняв, Страх и Примирение, към които не би трябвало да сме съпричастни... Просто се налага да бъдем Войни... А не само мъжете са такива!
А ти си припозната! :-)))
Лекс
цитирайпредстави си че дълго мълчах за да се сетя да споделя... и да се питаме...
Можем ли да различим Причината за Болката... абе Диагноза, ама не „медицинска“
Не случайно написах стих и постинг даже по едни твои цитати, които съм благодарен че ме размислиха... „СамоПосяване“
Именно грешните неудовлетворени „желания“ причинени от Егото, ни карат да страдаме. Те са си Наш път за осъзнаване и Изкупление и Прошка!
Но когато и към това добавим стимулираните и допуснати Гняв, Страх и Примирение, към които не би трябвало да сме съпричастни... Просто се налага да бъдем Войни... А не само мъжете са такива!
А ти си припозната! :-)))
Лекс
5.
hloris -
Благодаря ти,Лекси,ти пък много ме размисли мен....имаш усет да улавяш това,което стои образно казано зад кадър
06.07.2019 23:55
06.07.2019 23:55
анонимен написа:
Хеййй Тони...
представи си че дълго мълчах за да се сетя да споделя... и да се питаме...
Можем ли да различим Причината за Болката... абе Диагноза, ама не „медицинска“
Не случайно написах стих и постинг даже по едни твои цитати, които съм благодарен че ме размислиха... „СамоПосяване“
Именно грешните неудовлетворени „желания“ причинени от Егото, ни карат да страдаме. Те са си Наш път за осъзнаване и Изкупление и Прошка!
Но когато и към това добавим стимулираните и допуснати Гняв, Страх и Примирение, към които не би трябвало да сме съпричастни... Просто се налага да бъдем Войни... А не само мъжете са такива!
А ти си припозната! :-)))
Лекс
представи си че дълго мълчах за да се сетя да споделя... и да се питаме...
Можем ли да различим Причината за Болката... абе Диагноза, ама не „медицинска“
Не случайно написах стих и постинг даже по едни твои цитати, които съм благодарен че ме размислиха... „СамоПосяване“
Именно грешните неудовлетворени „желания“ причинени от Егото, ни карат да страдаме. Те са си Наш път за осъзнаване и Изкупление и Прошка!
Но когато и към това добавим стимулираните и допуснати Гняв, Страх и Примирение, към които не би трябвало да сме съпричастни... Просто се налага да бъдем Войни... А не само мъжете са такива!
А ти си припозната! :-)))
Лекс
Емпатичен си...и в това пък аз теб те припознах....ще ти отговоря по-подробно утре,защото наистина много ме размисли...като стрелички са твоите думи...меко се врязват там,където трябва,и те карат наистина да се размислиш.
Воини сме,разбира се,сме,но най-кървавите и страшни воЙ ни са тези,които водим вътре в самите нас,стараейки се да потушим пламъците на демоните,които бушуват вътре в нас.
Ех,Лекси,....учим се в школото,наречено Живот
да,болката е следствие на нещо,което е изживяно,и е оставило своя отпечатък най-вече в душата ни....Болката,поне аз така мисля,е барометър,показател,че това нещо,или този човек е оставил/о
белег у нас,нещо като дамгосване,а затова е нужно той,тя,да ни познават достатъчно добре.
Неприемането на истината,такава,каквато е,е може би причината за тази болка,която понякога е наш неизменен спътник....а истината,истината може да ни бъде поднесена единствено от хора,който добре ни познават и държат на нас----останалото е просто лицемерие и заблуда....имам предвид ласкателите.
Много точно си го казал...плод на Егото,на желания,породени от неосъществими желания,и още по-неосъществими амбиции...така погледнато много често изпадаме с ролята на садомазохисти,причинявайки си сами болката.
А що се отнася до т.нар.умишлено нараняване,то е наше право да го задържим,или просто да не го отразяваме....прошката е нещо,което ни освобождава от веригите на болката,и е показател дали сме простили....щом има болка,то дали има прошка?
Едва ли...още не сме извървели пътя на осъзнаването си,а именно,че прощавайки,ние оставяме товара на обидата,или съжалението,а за това се иска смелост,и най-вече себе познание,за да знаеш кой си,към какво се стремиш,и най-вече къде отиваш.
С прошката ние всъщност/така мисля аз/ изкупваме голяма част от вината си.Вината,че сме причинили болка,или,че сме приели някой,позволили той да ни нарани.
Показател,че сме надраснали своето его,и вече не ние му служим,а то ни служи на нас.
Не зная доколко може да ме разбереш.
Гняв има там,където отсъства прошката,смирението и най-вече разбирането...а страхът е рожба на неумението да се преборим със своето его.
Може би комента ми не е издържан като професионален отговор на един психолог да речем,но поне го пиша със сърцето.
цитирайбелег у нас,нещо като дамгосване,а затова е нужно той,тя,да ни познават достатъчно добре.
Неприемането на истината,такава,каквато е,е може би причината за тази болка,която понякога е наш неизменен спътник....а истината,истината може да ни бъде поднесена единствено от хора,който добре ни познават и държат на нас----останалото е просто лицемерие и заблуда....имам предвид ласкателите.
Много точно си го казал...плод на Егото,на желания,породени от неосъществими желания,и още по-неосъществими амбиции...така погледнато много често изпадаме с ролята на садомазохисти,причинявайки си сами болката.
А що се отнася до т.нар.умишлено нараняване,то е наше право да го задържим,или просто да не го отразяваме....прошката е нещо,което ни освобождава от веригите на болката,и е показател дали сме простили....щом има болка,то дали има прошка?
Едва ли...още не сме извървели пътя на осъзнаването си,а именно,че прощавайки,ние оставяме товара на обидата,или съжалението,а за това се иска смелост,и най-вече себе познание,за да знаеш кой си,към какво се стремиш,и най-вече къде отиваш.
С прошката ние всъщност/така мисля аз/ изкупваме голяма част от вината си.Вината,че сме причинили болка,или,че сме приели някой,позволили той да ни нарани.
Показател,че сме надраснали своето его,и вече не ние му служим,а то ни служи на нас.
Не зная доколко може да ме разбереш.
Гняв има там,където отсъства прошката,смирението и най-вече разбирането...а страхът е рожба на неумението да се преборим със своето его.
Може би комента ми не е издържан като професионален отговор на един психолог да речем,но поне го пиша със сърцето.
Искрено благодаря и се възхищавам даже на спонтанните ти споделени размисли.
Една такава гласна и написана и споделена изповед, е всъщност и прошка и резолюция на собствените си разбирания. А духът сам ще вземе правилните решения.
Ще припомня, че даже душевно човек да е простил, подсъзнателният Ум, и този на тялото (който забравяме) продължават да напомнят и да причиняват страдание.
В този смисъл Прошката е един ритуал, съпроводен и с изповед и пречистване и забравяне...
Уффф, пак се разприказвах, но това са си само мои виждания... :-)
Пълен със спомнени радости да е остатъкът от неделята, но и новата седмица!
Лекс
цитирайЕдна такава гласна и написана и споделена изповед, е всъщност и прошка и резолюция на собствените си разбирания. А духът сам ще вземе правилните решения.
Ще припомня, че даже душевно човек да е простил, подсъзнателният Ум, и този на тялото (който забравяме) продължават да напомнят и да причиняват страдание.
В този смисъл Прошката е един ритуал, съпроводен и с изповед и пречистване и забравяне...
Уффф, пак се разприказвах, но това са си само мои виждания... :-)
Пълен със спомнени радости да е остатъкът от неделята, но и новата седмица!
Лекс
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.