*

*

*


Слънчоглед си ти в моя ден,
вперил поглед тъй учуден в мен!
А пък аз- слънце твое-срамежливо,
греба от жълтото в мойте шепи,
и препускам в моя  шантав ден,
пилея го,разпръсквам твойта топлина,
и себе си в теб така  творя!
Грея с твойта мека,чудна светлина!

Откъснах си забравен слънчоглед.
Единствен сред морето окосено.
Самотен ме приканваше отпред.
_ така навярно беш му студено-.

Запазил беше в жълтата си пита
оттенъци от слънчева жарава.
Разливаше се...амбра недопита...
И амулети от слънца раздава.

Със поглед ме пронизваше дълбоко,
изкъпа ме със сълзи на девица.
Понесла в шепи слънце еднооко
съм нова.Слънчогледовата жрица!

Дарина Дечева

Добър опит...

някой път става от раз...някой път просто не ще...изливането е миг,който,ако успееш да го хванеш и запечатиш...добре,иначе просто отлетява като птица

приятно лятно и слънчево куплетче.:)
Хубав ден и още слънчеви усмивки!

:) Хубав и слънчев ден!

Мило е стихчето )))
Щастливо да ти е' Тони!