Замръзнали сълзите в мен
прераждат се в
диамантени светулки...
огряват тъмната страна
на страха,впил нокти в мен.
Светлината им пречупена
отразява и мъката,
и болката,живеещи
в синхрон в делничния ден.
Диамантени светулки...
сълзите неизплакани...
творят дворци
от лед в душата ми...
айсберги от
несбъднатости в
призмата им свети
всекий божий ден.
Диамантени светулки...
неизплакани сълзи,
светят безотказно в мрака.
Чертаят път за сбъднатости.
А в тях една мечта безмълвно спи.
Отговори в себе си тя носи...
диамантените сълзи как
от тях цветност да сътвори.
А може би от тях да претвори?
Дилемно спящата мечта мълчи...
диамантени стъкълца в шепите
си побрала,пъзел в себе си реди.
От диамантни стъкълца....
море от неизплакани,удавени
в безсилие сълзи,картина се твори.