*

*

*


Хората изискват свобода на речта,за да компенсират свободата на мисълта,която избягват.


                  Сьорен Киркегор-датски философ /1813-1855/

предполага най-много свободна мисъл.

Свободата на мисълта е плод на свободната воля,докато свободата на речта е също плод на тази свободна воля,но преминала пред цедката образно казано на нашият ум.
Поне така мисля аз.
А където разумът поставя своите ограничения,то тогава за каква свобада можем да говорим?

пп.Очаквах да се получи една интересна дискусия,а не просто едно механично гласуване.

Не случайно съществуват народните поговорки: "Първо помисли, после говори", както и "Мълчанието е мъдрост, злато". Често обаче езикът изпреварва мисълта, първо говорим, а после осмисляме казаното.

Затова и написах "предполага". Една свобода би трябвало да отключва друга свобода. Но и тук важи условността "би трябвало" . Реалната свобода се размива понякога дотолкова, че съвсем се губи. За нагодената към обстоятелства и хора мисъл, не може изобщо да се говори за свобода. Свободата на речта се обезсмисля без свободата на мисълта. Мисълта стига да някого чрез речта. Затова двете свободи са взаимно обусловени.