Постинг
21.05.2013 13:08 -
Ода за думите
Автор: hloris
Категория: Други
Прочетен: 1338 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2013 17:16
Прочетен: 1338 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 22.05.2013 17:16
Думите,приятели-предатели добри,
думите,които убиват ни безгласно,
но същевременно и лудо, страстно,
оставяйки у нас да живее онова
съдбовно ехо,което завръщайки се
отново,и единствено при нас така,
както птиците се връщат на ята,
ни карат да се гърчим,да пълзим,
но и да летим в небесния простор,
дирейки нечий пленен от други взор,
забили в нас стрелите си съдбовно,
пълни с вълшебен сладък еликсир,
или може би с отрова най -зловеща,
която призовава ни на твърда среща,
искайки ни точна, ясна,чиста сметка,
която ние трябва незабавно да платим,
нищо всъщност,че Пътят просто е Един...
Думите са примка, а също и един капан,
който собственоръчно си поставяме,
думите са пъзел,който вещо го редим,
но който все го преподреждаме,искайки
да го поставим в строга,семпла рамка,
но бягат те в безумния си,строг поход,
разпилявайки се като стара броеница,
скъсана от хладния ни,безпристрастен ум,
оставяйки у нас една терзаеща,празна хладина,
навявайки една убийствена до болка празнота...
И пълним я отново,и отново,сякаш тя е ваза,
с думи,нежни,ласкави и строги-дъхави цветя,
и поставяме я вещо на строгия пиедестал на
Съвестта...
думите,които убиват ни безгласно,
но същевременно и лудо, страстно,
оставяйки у нас да живее онова
съдбовно ехо,което завръщайки се
отново,и единствено при нас така,
както птиците се връщат на ята,
ни карат да се гърчим,да пълзим,
но и да летим в небесния простор,
дирейки нечий пленен от други взор,
забили в нас стрелите си съдбовно,
пълни с вълшебен сладък еликсир,
или може би с отрова най -зловеща,
която призовава ни на твърда среща,
искайки ни точна, ясна,чиста сметка,
която ние трябва незабавно да платим,
нищо всъщност,че Пътят просто е Един...
Думите са примка, а също и един капан,
който собственоръчно си поставяме,
думите са пъзел,който вещо го редим,
но който все го преподреждаме,искайки
да го поставим в строга,семпла рамка,
но бягат те в безумния си,строг поход,
разпилявайки се като стара броеница,
скъсана от хладния ни,безпристрастен ум,
оставяйки у нас една терзаеща,празна хладина,
навявайки една убийствена до болка празнота...
И пълним я отново,и отново,сякаш тя е ваза,
с думи,нежни,ласкави и строги-дъхави цветя,
и поставяме я вещо на строгия пиедестал на
Съвестта...
Как ще летят в небето на България?
цитирайЛетят си,Санде,летят,и още как,понякога приемат и формата на стрели,и имат
свойството да се превръщат на орли,който хищно се впиват в твойта плът,готови
до кръв да те кълват,да те кълват,докато от болка виеш ти,и ууморено,настървено,се откажат накрая те,уви,но изпохапана душата ти се свива,ранена,отрезвена,и до низост
приземена...
Та такива ми ти работи,Санде,думите са птици най-различни,летят си те на воля,понякога и просто...за неволя
цитирайсвойството да се превръщат на орли,който хищно се впиват в твойта плът,готови
до кръв да те кълват,да те кълват,докато от болка виеш ти,и ууморено,настървено,се откажат накрая те,уви,но изпохапана душата ти се свива,ранена,отрезвена,и до низост
приземена...
Та такива ми ти работи,Санде,думите са птици най-различни,летят си те на воля,понякога и просто...за неволя
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
